Обичате ли живота? Тогава не прахосвайте времето, защото то е

Обичате ли живота? Тогава не прахосвайте времето, тъй като то е това, от което е изработен животът. – Бенджамин Франклин

Хората са споделили, че с цел да си остарял и умен, първо би трябвало да бъдеш млад и малоумен. Животът е този, който те учи на същински значимите неща. Той ти демонстрира и тъгата и щастието. Любовта и омразата. Най-добрите учители са гладният корем, празният джоб и разрушеното сърце. Защото в учебно заведение ще ти покажат по какъв начин се пресмятат дроби или по какъв начин се реализира химична реакция. Но няма да те научат по какъв начин да живееш. И по какъв начин да цениш дребните неща. И какъв брой къс е животът.

Днес си на 20 години, на следващия ден незабелязано ще празнуваш 50-тия си рожден ден. Човек не трябва да се опасява нито от старостта, нито от гибелта. Това са естествени процеси. Така е организиран животът. Раждаме се. Живеем. Умираме. А след това душата ни отива някъде другаде. Но би трябвало да се опасяваме повече от нещата, които сме желали да създадем, само че не сме. От пропуснатите шансове. От изпуснатите мигове. От страховете, които са лишили фантазиите ти. От на вятъра пропилените сълзи. И прекомерно дребното усмивки. Всичко това ние сме го позволили.

Защото не сме осъзнавали какъв брой в действителност щастливи сме били. Ужасно щастливи. И богати.

Може би един ден, когато остарее човек, ще осъзнае целия смисъл на живота. И ще си даде сметка за всичките неточности, които е позволил.

Ще желае да бъде още веднъж на 20. Но ще остане единствено със загатна за своята младост. И за пропуснатото благополучие. Защото не е значимо какъв брой дълго ще живеем. Важно е по какъв начин ще живеем. И дали в действителност ще се усещаме живи. Или единствено ще дишаме.

Ето за кои неща най-често съжалява човек, когато остарее.

Трябва да живееш своя личен живот

И безстопанствен различен. Твоите фантазии. Твоите страхове. Твоите усеща. Не преследвай никого. Обичай себе си. И живей живота си. Наслаждавай му се. Не се съобразявай с упованията и концепциите на другите. Следвай сърцето си. Прави това, което те кара да сияеш от благополучие. Не преследвай непознатите фантазии. Те не са твои. А на твоите родители, учители. Имаш право да живееш по твоите правила. Защото животът си е твой.

Грижи се за твоето семейство и другари, само че не забравяй да се погрижиш първо за себе си. И не, не си лакомец.

Работи, с цел да живееш, само че не живей, с цел да работиш

От работа – у дома и назад. Всеки ден. Сиво всекидневие. Нищо по-различно и красиво не се случва в живота ти. Кога не помни да живееш, а се трансформира в робот, който непрекъснато работи? Да имаш кариера е ужасно. Но не забравяй, че си човек преди всичко. Едно от най-честите неща, за които съжаляват хората, когато остареят е, че са поставяли постоянно кариерата пред това да имат семейство и даже пред себе си.

Не пропускай най-красивите споделени мигове с твоето семейство. Намери салдото сред тях и се наслаждавай на живота. Отпусни се. Нищо не е на живот и гибел.

Показвай обич

Животът е толкоз къс. Възползвай се от всеки един момент да покажеш на обичаните хора, че са значими за теб. Друго нещо, за което съжаляват хората е, че не са посочили задоволително любовта си към своето семейство и другари. Сякаш са криели надълбоко в себе си страстите и възприятията, които са изпитвали.

Опитай се да покажеш даже с дребни жестове, че обичаш околните си хора. Повярвай, няма нищо по-ценно на света от тях. И един ден ще го осъзнаеш. Надяваме се да е по-скоро. Защото времето тече.

Мнението на близките няма значение

Недей да живееш в боязън от това, какво ще кажат другите за теб. Да приказват каквото си изискат. Техните думи не дефинират твоята същина. Единственото, което има значение е,  че околните ти знаят коя си в действителност. И те обичат и поддържат.

Последвай фантазиите си и бъде по-смела. Мнението на близките по никакъв метод не може да дефинира живота ти, нито да ти попречи да осъществиш фантазиите си и да бъдеш щастлива. Всичко, което те стопира е в главата ти. Помисли добре. Защото един ден ще се ядосваш на теб самата. Защото непознатото мнение е извънредно излишно и токсично.

Не разчитай на любовта да те направи щастлива

Може би сега си необвързана и си толкоз тъжна, че нямаш мъж до себе си. Това е най-голямата неточност, която може да допуснеш. Не допускай щастието ти да зависи от това дали си обвързана или не.

Любовта е комплицирана. И не на всеки е отредено да срещне красивата такава. Споделената и вярната. Не пропилявай живота си, чакайки принца на белия кон. Защото той е художествена небивалица.

Може би детските приказки са ни дали неверна визия за любовта и мъжете. Красиви, богати – въпреки всичко са принцове, които се влюбват в елементарното, оскъдно момиче и то се трансформира в принцеса – за една нощ.

И за какво в нито една приказка, никоя от героините не се влюби в обущар, да вземем за пример?

И да – няма съвършен сътрудник, нито пък съвършена обич. Бъди реалист. Бъди си самодостатъчна. Обичай себе си. И се радвай на младостта и живота си. Любовта ще пристигна. Със сигурност. Но до момента в който настъпи този миг – не се самосъжалявай и не позволявай от нея да зависи щастието ти. Да, любовта е прелестна. Но животът ти е по-ценен. Защото живееш един път. И няма втори опит. Нито връщане обратно.